Страници

четвъртък, 26 април 2012 г.

Илюзията на въртящата се котка

Ако се вгледате в правилната точка ще накарате котката да се върти в обратната посока.
С малко упражнения дори може да накарате котката да се върти в посоката, в която вие пожелаете.

Photobucket

Темпераментът обуславя начина на живот


Още в древна Гърция е доказано, че по интензивност и степен на психичните си реакции хората се разделят на четири основни типа, които впоследствие са наречени типове на темперамента. Преди 2500 години знаменитият древногръцки лекар Хипократ дава първото обяснение на различните реакции при раздразнение у различните хора. Той разделя хората на четири разновидности: сангвиник, холерик, меланхолик и флегматик. А основоположник на съвременната теория за темперамента става руският физиолог Павлов, който създава учението за висшата нервна дейност на човека

Павлов дава ново обяснение на четирите вида темперамент, открити от Хипократ:

Сангвиник - силен, уравновесен, подвижен тип висша нервна дейност.

Холерик - силен, неуравновесен, подвижен тип висша нервна дейност.

Флегматик - силен, уравновесен, инертен тип висша нервна дейност.

Меланхолик - слаб, неуравновесен, инертен тип висша нервна дейност.

Навремето се е смятало, че меланхоликът и отчасти флегматикът отстъпват на другите два типа темперамент по своите възможности. Но сега повечето психолози се придържат към мнението, че няма “лош” темперамент, а всеки тип има своите уязвими места и своите преимущества. Но в живота рядко се срещат чисти холерици, сангвиници, флегматици или меланхолици. Повечето хора спадат към смесен тип, с преобладаване на един от тях - например холеросангвиник, сангвино-флегматик или флегмато-меланхолик.

Описания на четирите типа темперамент могат да се открият в най-различни източници. Но ние ще ви предложим само три: “Салерански кодекс за здраве” - това е медицински труд, създаден още през 1480 г. от учения- медик Арнолд и издаван и до ден днешен. Друг интересен източник са записките на Антон Павлович Чехов, който е писател с медицинско образование и вописанието е съчетал своите наблюдения с прекрасното си чувство за хумор. И, разбира се, третият и най-сериозен източник - това е съвременната научна медицина. 


сряда, 25 април 2012 г.

Цветът на очите

Какъв цвят очи имаш, често разкрива някои от основните черти на характера ти.



Черни очи



Това са много чувствителни и страстни хора. Понякога са твърде избухливи и стигат до крайности дори с хора, които имат добросърдечни намерения спрямо тях. Те приемат любовта и секса като неизменно единство, но са ревниви. Често са мнителни и твърде настойчиви в желанията си. Предпочитат да работят сами. Чернооките хора са много страстни и чувствителни натури. В любовта са открити и всеотдайни, по-трудното е да бъде спечелено доверието им. Преди да се обвържат с някого, наблюдават и преценяват дълго.

Добре се погаждат с почти всички, но все пак най-подходящите партньори са всички светлооки хора.


вторник, 24 април 2012 г.

Китайски зодиак - част 1



Плъх 
Родените през 1912, 1924, 1936, 1948, 1960, 1972, 1984, 1996, 2008, 2020 са Плъх
Хората родени под този знак са много живи, дейни и интелигентни, бързо улавящи потенциала във всяка една ситуация и достатъчно умели, за да приложат идеите си на практика. В ситуации изискващи бърза реакция реагират умело докато останалите се суетят какво да направят и така печелят безспорно предимство домогват до по-широки възможности. Те могат да бъдат волеви и амбициозни, но не е излишно да се предпазват да не налагат насила своите идеи на околните, и напротив премерените ходове и доза дипломация могат да ги предпазят от подкопаване на отношенията и дистанциране от приятелите и колегите им.
В желание да видят своите проекти в ход и развиващи се те изглеждат устремени, самодоволни и фокусирани, но винаги вярващи в това което правят, влагайки е него цялото си сърце. Те са всеотдайни и с желание да доведат започнатото докрай, а завидните организационни качества превръщат човек пресечна точка на много лични интереси, както и балансьор и посредник в отношенията между другите. Вие сте прецизни и с усет за детайла и държите да бъдете наясно с всички налични възможности, свеждайки до минимум появата на неочаквани трудности. Вие сте коректни в отношенията и сделките си и очаквате същото от другата страна и може да бъдете дълбоко наскърбени, ако усетите, че ви мамят или накърняват по някакъв начин доверието ви. Много често си поставяте твърде високи цели, както в отношенията, така и в кариерата и трудно получавате удовлетворения, но с годините ще гледате все по-реалистично и ще бъдете все по-толерантни.
Вие сте открити и щедри когато сте в компания и сте желани на всяко парти и събиране. Вие сте премерени и избягвате неудобните теми в разговорите, улавяте хумора в ситуациите и сте щедри на комплименти и внимание. Ако обаче попаднете в среда, където не се чувствате приети, проявявате своята по-критична и дребната страна на характера. За вас е от изключителна важност да се чувствате сигурни и реагирате с безпокойство, когато позицията ви е разклатена. Вие имате нужда от външно удобрение, разбиране и изслушване, но другите се стремят да ви помагат без да ви укоряват или да ви изпращат “в ъгъла”, тъй като вие пазите ревниво своята лична територия и не позволявате набези в нея.
Известни личности под знака на Плъха: Шарл Азнавур, Марлон Брандо, Крис де Бърг, Джордж Буш, Джими Картър, Морис Шевалие, Барбара Диксън, Кларк Гейбъл, Ал Гор, Мата Хари, Вацлав Хавел, Денис Хупър, Джеръми Айрънс, Жан-Мишел Жар, Крис Кристофърсън, сър Андрю Лойд Уебър, Ричард Никсън, Шон Пен, Кралицата Майка, Ванеса Редгрейв, Уйлям Шекспир, Томи Стийл, Спенсър Трейси, Дюкът на Йорк.


Модна битка - част 1


= 1 =
 Риана, Парис Хилтън, Джулия Ройтфилд и Деми Ловато, които носят горещата рокля-корсет на Alexander Wang. Споделете в коментарите коя ви харесва повече?


= 2 =
Шакира и Пинк в рокли на Balmain. Споделете в коментарите коя ви харесва повече?


= 3 =
Ева Лонгориа и Ким Кардашиян бяха засечени на червеният килим с една и съща синя рокля. Споделете в коментарите коя ви харесва повече?

 = 4 =
Една рокля, различен цвят и дължина. Катрин Хейгъл или Селена Гомез? Споделете в коментарите коя ви харесва повече?


 = 5 =
Алекса Чънг и Блейк Лайвли по време на модно шоу на Шанел. Споделете в коментарите коя ви харесва повече?

Какво е модата?


И така „Какво е модата?”, и засяга ли всеки от нас? 
Търсейки отговора на този въпрос, си припомням отново сцената от филма „Дяволът носи Прада”, в която Миранда Пристли (актрисата Мерил Стрийп), доловила сподавеното хихикане на асистентката си Андреа (Анн Хатауей), и изнася кратка поучителна беседа за мълчаливото съучастие  на Андреа в модата, носейки небрежняшкия си пуловер в цвят небесно синьо (cerulean blue), цвят, използван от дизайнера Оскар де ла Рента, а преди него определен от Pantone за цвят на милениума. Както Андреа, така и ние, независимо дали си купуваме винтидж дреха от магазин за пестеливите, или харчим 500 лева за марков пуловер, участваме в играта на модата.  Модата отразява нашето общество и култура, тя олицетворява навлизането на иновациите в нашия живот, рефлектира в това, как хората се самоопределят, как искат да изглеждат в очите на другите. Модата учи модерния човек на това, как една личност може да бъде хомогенна част от обществото, без да загуби собствената си индивидуалност, или на това, как той едновременно може да се съобрази с неговия собствен вкус и да очаква и другите, които също имат собствен вкус, да споделят проявения вкус.


Едно от погрешните схващания е, че модата обхваща само облеклото и аксесоарите за него. Всъщност модните процеси засягат всички видове културни феномени, включвайки и други продукти като музика и шоу индустрия, компютърни игри, обзавеждане и архитектура, автомобили, тя включва дори и бизнеса. Днес ние често говорим за модел на бизнеса и за тази негова организация, която е в крак с тенденциите и изискванията на времето. Практически почти няма поле на дейност, в която да не говорим за модата. Модата е индустрия, наела милиони хора по света, която се докосва до всички потребители в нашето общество.


Търсачът

Това е историята на един човек, когото бих определил като търсач.
Търсачът е някой, който търси, не е непременно човек, който намира.
Не е и някой, който непременно знае какво търси.
Просто е човек, чийто живот представлява търсене.
Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил.
След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината.
Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя.
Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички страни.
Бронзова портичка го приканвала да влезе.
Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място.
Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно разпръснати между дърветата.
Позволил погледът му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай. Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните: Абдул Тарег, живял 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни
Малко се разстроил, като видял, че камъкът не бил просто камък, бил надгробна плоча.
Натъжил се при мисълта, че там било погребано толкова малко дете.
Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис.
Приближил се и прочел: Ямир Калиб, живял 5 години, 8 месеца и 3 седмици
Търсачът се почувствал ужасно разстроен.
Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча.
Една по една, започнал да чете плочите.
Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота на покойника. Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавала единайсет години...
Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал.
Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил.
Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.
- Не, не плача за близък - казал търсачът- какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви дeца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?
Старецът се усмихнал и казал:
- Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнайсет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си. И всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея: в ляво - това, което го е зарадвало, в дясно - колко време е продължила радостта. Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмица? Две? Три седмици и половина?
След това вълнението на първата целувка - колко е продължило? Минута и половина, колкото целувката? Два дни? Седмица? Бременността и раждането на първото дете?
А женитбите на приятелите? А най-мечтаното пътуване? А срещата с брата, който си идва от далечна страна? Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни? Така в тетрадката записваме всеки момент на радост... Всеки момент.
Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката му и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му.
Защото това според нас е единственото и истинско живяно време...

Из "Приказки за размисъл"- Хорхе Букай

Кейти Пери на корицата на Teen Vogue през Май


Кейти Пери все така шик с елегантно синия цвят на косата си и го потвърждава още веднъж на корицата на майския Teen Vogue.

Певицата дава интервю, в което разказва за бъдещият си 3D проект и споделя, че се е вдъхновила за филма от самата Мадона.

Относно това какво е славата за нея, 27-годишната певица признава:

"Уморих се да бъда известна. Славата те кара да правиш насила неща, които не ти харесват, отвратително е. Славата е доста деликатно същество - диво животно от определен вид. То може да те обича, а малко след това да те нападне и атакува. "

Въпреки всичко това Кейти обещава, че ще продължава да пее, защото музиката е най-голямата й любов.


Търсенето на смисъла на живота



Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца, го блъснал.
Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.
-Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора...
-Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч.
Той бързал.

Източник: Prit4ite.blogspot.com

Какво облича Кейт Мидълтън на сватби

Сигурен съм, че много от вас помнят датата 29 Април 2011, когато се състоя кралската сватба на Кейт и Уилям.
По настоящем Катрин Елизабет Мидълтън е херцогиня на Кембридж и съпруга на уелския принц Уилям.
За тези от вас, които са запознати с подробностите от кралския двор е пределно ясно, че медийният шум около двойката е огромен. Още от началото на тяхната връзка клюките не спират да "валят" по адрес на младото семейство. А пък тяхната сватба преди година се оказа едно от събитията на годината в Англия, на което буквално целият свят беше свидетел. Само няколко дни преди тяхната първа годишнина ви представям един любопитен материал, свързан с това какво носи Кейт Мидълтън, когато е на сватба.
Естествено, не на собствената си...

~~~
30 Юли 2011


 Кейт отпразнува сватбата на първородната внучка на кралицата, Зара Филипс с ръгби играчът Майк Тиндал в кремаво палто на дизайнерката Jane Troughton и асиметрична бяла шапка.

~~~
11 Юни 2011


На сватбата на семеен приятел, къдено беше облечена в черно-бяла рокля, сламена шапка и нейните любими високи токчета на L.K. Bennett.

Coco Chanel- животът на една легенда

 „Модата отминава, но стилът остава.“

Габриел Боньо̀р „Коко̀“ Шанел (на френски Gabrielle Bonheur "Coco" Chanel) е известна френска модна дизайнерка, модернистка, революционизирала женската мода с включване в нея на мъжки елементи. Тя е една от най-влиятелните фигури в модата.
Определена е като нейн пионер.
Философията на Шанел, стремежа й към изчистени линии и елементите, взаимствани от мъжките облекла, й отреждат важно място в развитието на модата пред 20-ти век.
Благодарение на въздействието, което Коко Шанел оказва върху модата като цяло, списание "Таймс" я включва в класацията на 100-те най-влиятелни личности на 20-ти век.
Коко Шанел е единствения представител от света на модата в класацията.

„Ако си роден без криле, не им пречи да израснат.“

Габриел („Коко”) Боньор Шанел е родена на 19 август 1883 в малко градче във Франция, в долината на река Лоар. Тя е второто дете в семейството на пътуващия продавач Алберт Шанел и Джийн Дьоволе. Поради грешка в акта за раждане, в който фамилилното й име е записано като 'ШАСНЕЛ' (Chasnel), първите биографи на Коко Шанел срещат трудности в проучването на биографията й.
Тя е родена в болница/ приют за бедни и нейното раждане е докладвано от двама работници на приюта в кметството на следващия ден. Така в "акта за раждане" тя е записана като родена един ден по-късно. Освен това неграмотните работници от приюта не знаели как се изписва фамилното й име, та кметът на градчето импровизирал и записал бъдещата звезда под името 'ШАСНЕЛ'.

Родителите на Коко се венчават през 1883 г. и имат 6 деца – 3 момичета, сред които Коко и 3 момчета. Когато е само на 12 години Коко изживява първия си сблъсък с реалния живот – майка й умира от туберкулоза, а баща й скоро след това напуска дома им, под предлог, че трябва да си намери по-добра работа за да може да ги изхранва.
Останали без родители, децата са пратени в приют за сираци, намиращ се в католически манастир. Именно в манастира, Коко се научава да шие.
Ваканциите си младото момиче прекарва при роднини, които я научават на тънкости в шиенето които били отвъд уменията на монахините в манастира. На 18-годишна възраст Коко напуска манастира и започва работа в местна шивашка работилница.

                                    „Има богати хора, и хора, които имат пари.“



понеделник, 23 април 2012 г.

Петър Димков-лечителят

Народният лечител Петър Димков, известен и само с името ЛЕЧИТЕЛЯТ, завинаги ще остане в сърцата на хората, потърсили помощта му и намерили изцеление от неговата ръка.
Петър Димков е роден на 19 декември 1886 г. в София, в семейството на свещеника Иван Димков. Началното си образование получава в столичното училище "Денкоглу". През 1899 г. заминава в Петербург - Русия, където завършва военно училище. През 1909 г. е назначен като подпоручик в 25-и Драгомански полк в Цариброд. Участва във всички войни за обединението на България и е раняван 8 пъти.
Още тогава открива способностите си да лекува - спасява голяма част от поразените от холера войници.
В армията е до 1936 г., когато се уволнява с чин полковник.
От военния му период в историята на България ще останат много негови заслуги като това, че ръководи изграждането на Аспаруховия вал във Варна; построяването на Арката - портал на VІІІ Приморски полк във Варна; има основна заслуга за построяването на парка - мавзолей "Владислав Варненчек" във Варна; като командир на 21-ва пехотна дружина в Карлово през 1933 г. той спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване.
Имало е план за събарянето на къщата, за да се построи нова улица, който благдарение на Петър Димков не се осъществява. Където и да се е намирал в България по време на военната си служба, навсякъде Лечителят е оставял значима следа.
Следвайки традицията в своето семейство, Петър Димков посвещава по-голямата част от живота си на изучаване на билките, събиране на рецепти, тяхното осмисляне и доразвиване. Във фитотерапията той открива и прилага свои оригинални съчетания от билки. Лечителят формулира и популяризира принципи, извлечени от народната медицина:



1.Лекуването да става с естествени природни средства.

2.Лечението да се насочи към общо укрепване на организма чрез промяна на храненето и начина на живот.

3.Лечението да е индивидуално - според болестта и човека.

4.Да се въздейства не само на болния орган, но и на целия организъм.

5.Чрез внушение и самовнушение да се създаде увереност в болния за оздравяването му.

6.В духа на народната медицина, той не използва апарати и съоръжения, а въвежда и изследва действието на различни средства - компреси, лапи, бани, душове, фрикции, масажи, водолечебни процедури и др.



Петър Димков е един от първите проповедници на природосъобразния начин на живот. Духовното присъствие на ЛЕЧИТЕЛЯ е трайно.
Издадени са 4 негови книги: "Българска народна медицина" /издавана 5 пъти от 1926 г. до 1937 г., преиздавана още през 1977 г., 1991 г., 1993 г. и 2008 г. /; "Хигиена и лекуване на душата", "Молитвеник" и "Очна диагноза".
През целия си живот с успех и безвъзмездно е лекувал хората и не случайно е наречен ПЕТЪР ДИМКОВ-ЛЕЧИТЕЛЯТ.
(източник-http://petardimkov.com/)


Петър Димков-лечителят





Не пуша вече-последни инструкции и съвети

Тъй като не съм гуру, а просто споделям своите преживявания, след публикация 1    и публикация 2   предоставям на вниманието на всички, които се вълнуват от темата, последните ми писания по въпроса.
Умишлено разделих всичко, което исках да кажа, в три отделни статии, защото когато се поднася много информация наведнъж, знаете, много голяма част от нея убягва или остава в сянка, а всички тези неща е много важно да бъдат усвоени, разбрани и запомнени.
От там насетне сте вие, а аз мога само искрено да ви пожелая успех и да вярвам, че ще го имате.:)
Следващите инструкции или по-точно съвети са изключително повлияни от методиката на Алън Кар, една малка част са мои и ги споделям само, защото на мен лично ми помагаха много, дори на пръв поглед да ви звучат безумно.
Кои от тези съвети ще спазите оставям на вашата преценка и воля, аз просто се опитвам и искам да помогна колкото се може повече на всеки, който има нужда от помощ, за да се освободи от никотиновата зависимост.
Написах тези 3 публикации най-вече поради молба на читателка, но и защото, когато аз бях в положението, в което се чувствах объркана и не знаех какво ме чака, имах голяма нужда да чета именно подобни материали от хора, които са преживели целия процес по спирането на цигарите.
И най-вече да е написано на човешки, достъпен, а не високопарен и сухарски език, имах нужда някой да ми обясни всичко без да ме гледа отвисоко, защото аз все още съм зависима от цигарите и без да ме сочи с пръст и да ме кара да се чувствам втора категория човек, само защото пуша.
Пушачът не е втора категория човек- казвам това убедено, а и най-вече като някой, който е живял не малко години в тоя ад, аз мисля, че пушачът е човек, който поради една или друга причина е попаднал в капана на никотиновата зависимост и има нужда от приятелска ръка и от малко вдъхване на кураж, за да се спаси.
Дори и не винаги да го осъзнава.
Аз, обаче го осъзнавах, потърсих помощ и получих тази протегната ръка от книгата на Алън Кар и тъй като безкрайно вярвам в силата на "Предай нататък" пожелах да предам доброто и на някой друг.


Тези 3 публикации са единствено и само за хората, които искат да спрат да пушат и имат нужда от съвети, от подкрепа и опора.
Това не е непожелано добро и е насочено само към хората, които желаят да го получат. Всеки прави сам своя избор, независимо какъв е той и сам носи последствията от него.
Никой смъртен не може да съди когото и да било друг за избора му.


Никога преди това не бях пожелавала истински и не се бях опитвала да спра цигарите, нямала съм временни откази от тях с последвал отново цигарен период, това е първия и последния път, в който го правя.
Последен, просто, защото аз вече съм непушач.
И защото вече дойде моят ден на Откровението.
Кураж и нека Силата бъде с вас!



Не пуша вече-последни инструкции и съвети

1.Никога повече не палете цигара!

Няма такова нещо като "Само една цигара и спирам пак".

Запалите ли дори и само една цигара, вие отново сте попаднали в коварния никотинов капан и отново сте пушач.

Хората, които казват : "Бях ги спрял, но пак ги започнах", всъщност никога не са спирали да бъдат пушачи.

Непушач е само този, който никога не е пушил през живота си или който след спиране на цигарите НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ ЗАПАЛВА ЦИГАРА.

Дори и само една!

Няма такова нещо като "Само една цигара.".

Запалите ли си дори и само една цигара, значи вие не сте бил непушач и вие все още сте жертва на никотиновия капан.

Само една цигара- това е гарантиран провал!






Не пуша вече-първата седмица

Първите дни, след като се откажете от цигарите, са най-трудните.
И като казвам най-трудните, не си представяйте, че ще се чувствате сякаш сте вързан и разпънат между 4 коня, които с нагорещен остен са сръчкани да хукнат в 4 различни посоки.
Нищо подобно.
Просто има минути, в които ви обхваща едно нервно напрежение, което обаче можете изцяло да поставите под собствения си контрол и да се владеете.
Малко по-късно ще публикувам основните правила и инструкции, повлияни изцяло от съветите на Алън Кар,  които ще ви гарантират успех.
Да се върнем към първите дни.
Ще ви ги опиша такива, каквито ги преживях аз лично.
Но преди това какво точно стана на 3 ден, след като прочетох книгата "Не пуша вече" на Алън Кар.
Както ви разказах в предната публикация, прочетох книгата и я прибрах да си почива от мен.
Минаха 2 дни, в които ме подхвана нормалния ми ритъм на живот, разбира се, с участието на моите смрадливи приятелки цигарите.
На третия ден, обаче се случи нещо странно (хич не беше странно, нищо не е случайно).
Бях с една приятелка, пиехме кафе и като първи европейки лапнали по една цигара въодушевено разговаряхме.
Тогава покрай нас мина един възрастен около 70 годишен човек, който се спря и със строг тон ни каза:
"Не ви ли е срам, бе момичета, млади, хубави жени, а сте лапнали тия грозни цигари и около вас не се стои от дим?
Вие знаете ли как изглежда сушена смокиня?
Е, много скоро ще изглеждате точно така, ако продължите да пушите."
Направо ми приседна...
Не, защото човека ни се беше скарал, а защото знаех, че е прав.
В този момент пред мен започнаха да жонглират в главата ми всички неща, които и Алън Кар ми беше казал в книгата си и се почувствах като най-голямата глупачка и слабохарактерна нещастница на света.
Благодарих на човека за думите, той дори се учуди на позитивната ми реакция, но нямаше откъде да знае, че именно неговите думи ще изиграят решаваща роля по пътя към свободата ми.
Но нещата не свършват до там.



Не пуша вече-първата седмица









Не пуша вече-Лесният начин

След 20 годишно робство на цигарите (да, робство, защото подобна зависимост си е абсолютно робство), най-после искам да извикам силно: "Свободна съм!".
Все още се страхувам да изричам силни думи, да се заричам въодушевено в каквото и да е или да изпадам в патос, поради този личен успех, защото не пуша едва от 1 месец.
Не това- да огласиш гръмогласно света със самохвални възклицания за някакво свое постижение, е най-важното, а какво си осъзнал самия ти- именно насаме със себе си, вътре дълбоко в душата си, там, където няма нужда да театралничиш или да се правиш на някой друг, а да бъдеш откровен до болка.
Реших, обаче, да направя нещо като мини дневник, посветен на раздялата ми с цигарите, защото се  надявам, че ще бъде интересно и най-вече полезно за всички, които се опитват да се преборят с този порок и с тази отвратителна зависимост.
Ще бъде интересно и за самата мен, когато след време прочитам какви терзания съм имала в дадения момент на прехода от робството към свободата.
Всъщност, колкото и странно да прозвучи на мнозина от вас, които са в графата "пушачи", но да се откажеш от цигарите е едно най-лесните неща на света.
Не ви лъжа, нито се опитвам да се направя на интересна.
Целият проблем, цялата суетня, вайкане и вдигане на рамене от безпомощност е един много добре отглеждан плод на една голяма манипулация, на която всеки пушач става жертва.
Тотално промиване на мозъци, създаването на илюзорния образ на "готиния и печения тип", който небрежно пали цигара, а смотаняка,  разбира се, кашля, ако опита от нея, странни анти цигарени кампании, които с вида си и концепциите си по-скоро надъхват пушача да пуши напук, а не го мотивират да спре, и още и още фактори обуславят цялата безумна ситуация, при която пушача изпада в пълно объркване и предпочита да се скрие зад облак от цигарен дим.
Всички пушачи са чували за мъчителната никотинова абстиненция,  за треперещи ръце, за изпадане в паника и нервност, всеки знае поне една зловеща история за ужасното напълняване и мъчителните часове на еди кой си познат или приятел, който е спрял цигарите.
И всичко това звучи толкова прекрасно като оправдание за горкия пушач, че той дори не се и опитва да се спаси от миризливия кошмар, в който сам избира да продължава да живее.
А целият страшен сценарий, нарочен за оправдание, за да не се бори, всъщност изобщо не съществува.
Той съществува само в главата на този, който е избрал неправилния начин да се спаси, присъства само в дните на този, който не е мотивиран по правилния начин да върне свободата си.
А правилният начин е този, който няма да му донесе мъчителни часове, а облекчение и прераждане на духа му, той дори не е битка, а една единствена крачка, която не му коства никакви усилия, саможертва и лишения.
Защо трябва да избираме неправилния и мъчителния начин, при наличието на Лесният начин?
Признавам си, аз не вярвах дълбоко в него в началото, не вярвах напълно дори и когато го прочетох и научих за него от начало до края.
Но той проработи, проработи без дори и да осъзная как стана всичко.
Именно, защото е Лесният начин и не коства никакви усилия и драматични  терзания.




Не пуша вече-Лесният начин