Страници

вторник, 24 април 2012 г.

Какво е модата?


И така „Какво е модата?”, и засяга ли всеки от нас? 
Търсейки отговора на този въпрос, си припомням отново сцената от филма „Дяволът носи Прада”, в която Миранда Пристли (актрисата Мерил Стрийп), доловила сподавеното хихикане на асистентката си Андреа (Анн Хатауей), и изнася кратка поучителна беседа за мълчаливото съучастие  на Андреа в модата, носейки небрежняшкия си пуловер в цвят небесно синьо (cerulean blue), цвят, използван от дизайнера Оскар де ла Рента, а преди него определен от Pantone за цвят на милениума. Както Андреа, така и ние, независимо дали си купуваме винтидж дреха от магазин за пестеливите, или харчим 500 лева за марков пуловер, участваме в играта на модата.  Модата отразява нашето общество и култура, тя олицетворява навлизането на иновациите в нашия живот, рефлектира в това, как хората се самоопределят, как искат да изглеждат в очите на другите. Модата учи модерния човек на това, как една личност може да бъде хомогенна част от обществото, без да загуби собствената си индивидуалност, или на това, как той едновременно може да се съобрази с неговия собствен вкус и да очаква и другите, които също имат собствен вкус, да споделят проявения вкус.


Едно от погрешните схващания е, че модата обхваща само облеклото и аксесоарите за него. Всъщност модните процеси засягат всички видове културни феномени, включвайки и други продукти като музика и шоу индустрия, компютърни игри, обзавеждане и архитектура, автомобили, тя включва дори и бизнеса. Днес ние често говорим за модел на бизнеса и за тази негова организация, която е в крак с тенденциите и изискванията на времето. Практически почти няма поле на дейност, в която да не говорим за модата. Модата е индустрия, наела милиони хора по света, която се докосва до всички потребители в нашето общество.



Модата е стил, възприет от голяма група от хора, в определен отрязък от времето. Много често хората редуват употребата на тези два термина мода и стил, въпреки че те имат доста различно значение. Хората имат персонално излъчване и то се изразява в стила им, в начина им на живот, обличане. Когато споменем имената на някои знаменитости като Елвис Пресли или Мадона, в съзнанието ни неминуемо изниква техния стил. За стил говорим, както в облеклото, така и в прическите, музиката, дори и в политиката. В облеклото, стил наричаме тази особена комбинация на качества, която се разграничава от другите подобни в своята категория. Например в полите има няколко стила: мини, миди, макси и т.н. И когато стила бъде възприет от по-голяма група потребители, той се определя като моден за своето време.

Стилът е един от основните компоненти на идентичност на дадена група. Стил е външната манифестация на определени подчертани стойности и отношение. Хората решават да следват определен стил, защото те приемат стойностите и позицията, които този стил изразява. Стилът не е само това как се обличаме, нашите музикални предпочитания или начин на изразяване. Той трябва да бъде определен, като комбинация от тези елементи, където цялото е повече от сумата на неговите отделни части. Това прави стилът труден за имитиране от страничен наблюдател на въпросната група, а подражателят се разпознава лесно от членовете на групата. Необходимостта от холистичното (Holism идва от гръцката дума holos, означаваща всичко, цялост, общо, където идеята е, че всички части от дадена система, независимо дали е физическа, биологическа, социална, икономическа и т. н. не могат да бъдат определени или обяснени от която и да е нейна съставна част. Именно системата като цяло обуславя по важен начин, как нейните компоненти се изразяват* Wikipedia) разбиране на стила изгражда специални бариери пред новопришълците, които искат да усвоят този стил. Той или тя трябва да изразходват доста време, за да дочакат деня на тяхното възнаграждение, опитвайки се през това време да разберат стила, и това, че той не е просто набор от външни декорации.„Модата може да се купи, стила трябва да се притежава”, казва Edna Woolman Chase, главния редактор на списание Vogue (1914-1952).


Когато модата се променя, модните промени не засягат стила. Дори, когато има някои леки промени, ценностите, заложени в основата на стила не се променят. Последователите на стила могат да следват модата, без да излагат на опасности идентичността на групата.

Терминът "haute couture" придава френски блясък на бизнеса за дизайн, създаване и продажба на ушити по мярка, висша мода дамски облекла. Бизнесът на висшата модна къща трябва да бъде член на Syndical Chamber for Haute Couture, създадена през 1868 година в Париж, която се регулира от френския департамент на индустрията. Членовете трябва да отговарят на определени условия, чиито основи са положени през 1945 г. и актуализирани през 1992 година. Списъка се актуализира всяка година, като актулния списък към днешна дата включва 11 имена на Adeline Andre, Anne Valerie Hash, Chanel,  Christian Dior, Christian Lacroix, Dominique Sirop, Franck Sorbier, Givenchy, Jean Paul Gaultier, Maurizio Galante, и Stephane Rolland. Никой дизайнер не може да се ползва своеволно от термина "haute couture" за представяне на работата си, ако не е член на синдиката. Концепцията на "haute couture" е, че модата трябва да бъде артистична, ексклузивна и шита по мярка. Всеки един уникат се продава на цена от 10 000 щ.д. нагоре, а клиантелата е ограничена. Правилата са прости, но се съблюдават стриктно от департамента на индустрията, като за неспазването им например през 1959 година от списъка е изваден Pierre Cardin.

Съгласно въпросните правила на Syndical Chamber for Haute Couture, членовете нямат право да практикуват prеt-а-porter или ready-to wear (готови за носене облекла, масова мода, конфекция). Като резултат френските дизайнери се явяват „закъсняли” в ready-to wear сектора, който се развива силно през 60-те години.

Лондон и Ню Йорк консолидират пазарите си през 30-те и 40-те години, по-късно към тях се включва и Милано. Така модата се разпростира на нови територии. Противно на "haute couture"  Лондон, Милано и Ню Йорк развиват демократизация на потреблението на дизайн с млади дизайнери и, изразяващи се с готовите за носене облекла и предприeмачи, бързо реагиращи на нарастналото търсене на модни облекла. (Waddell, 2004). Дизайн продуктите на ready-to wear в Европа са все още скъпи от гледна точка на средния потребител, докато американските изделия са на по-достъпна цена.


Днес масовата мода обхваща голяма част от пазарите. Фирми като H&M, Zara, Gap и много други предлагат в магазините модни артикули на достъпни цени, в резултат на бързата им реакция на модните трендове и икономиката на растеж, в която се развиват. Понякога такива фирми са обвинявани, че копират модели на висшата мода. Бързо сглобения продукт от новинка, подходящи платове и аксесоари се произвежда в къси срокове от производители в страни с ниско заплащане на работната ръка, като Източна Европа и Азия и с подходящия маркетинг микс се предлага на масовия, но сегментиран потребител.

Някъде по средата между висшата мода (haute couture) и масовата мода се разполагат дизайнери, които произвеждат линии, носещи техните имена, произведени с по-малко разходи и по-пестеливо изразходване на материали. Такива линии са Emporio Armani (Giorgio Armani), CK (Calvin Klein), Polo (Ralph Lauren), DKNY (Donna Karen) и други. По-новите имена дизайнери ги следват в ценово отношение.

За да разберем защо говорим за мода, трябва да познаваме жизнения цикъл на продуктите и спесификата на този процес в модата. Според преобладаващата част от изследователите на модата преобладава схващането, че модата следва определени цикли, които преминават в предвидима последователност. Жизнения път на определен стил включва новопредставяне на продукта, възприемане, възход и падение.


Някои стилове имат по-дълъг жизнен цикъл и те се превръщат в класика. Те се възприемат за добър вкус по всяко време. Примери за това са „малката черна рокля” или тъмно синия блейзер, който върви в комбинация не само със сивия или бежов панталон, но и с чифт джинси, стил наложен от звездата на френското кино Ален Делон през 60-те години. Самите джинси (под джинси подразбираме denim blue jeans, а не все още ползвания у нас соц термин дънки, определящ носещия тези панталони като магаре, лентяй) също се превърнаха в класика, въпреки пагубното въздействие на промишления им процес върху околната среда. В такъв отрязък време, класиката може да се възприеме и за „анти-мода”, но тя гарантира на потребителя актуалност.
Източник: www.tune-in.info

Няма коментари:

Публикуване на коментар