Coco Chanel- животът на една легенда

 „Модата отминава, но стилът остава.“

Габриел Боньо̀р „Коко̀“ Шанел (на френски Gabrielle Bonheur "Coco" Chanel) е известна френска модна дизайнерка, модернистка, революционизирала женската мода с включване в нея на мъжки елементи. Тя е една от най-влиятелните фигури в модата.
Определена е като нейн пионер.
Философията на Шанел, стремежа й към изчистени линии и елементите, взаимствани от мъжките облекла, й отреждат важно място в развитието на модата пред 20-ти век.
Благодарение на въздействието, което Коко Шанел оказва върху модата като цяло, списание "Таймс" я включва в класацията на 100-те най-влиятелни личности на 20-ти век.
Коко Шанел е единствения представител от света на модата в класацията.

„Ако си роден без криле, не им пречи да израснат.“

Габриел („Коко”) Боньор Шанел е родена на 19 август 1883 в малко градче във Франция, в долината на река Лоар. Тя е второто дете в семейството на пътуващия продавач Алберт Шанел и Джийн Дьоволе. Поради грешка в акта за раждане, в който фамилилното й име е записано като 'ШАСНЕЛ' (Chasnel), първите биографи на Коко Шанел срещат трудности в проучването на биографията й.
Тя е родена в болница/ приют за бедни и нейното раждане е докладвано от двама работници на приюта в кметството на следващия ден. Така в "акта за раждане" тя е записана като родена един ден по-късно. Освен това неграмотните работници от приюта не знаели как се изписва фамилното й име, та кметът на градчето импровизирал и записал бъдещата звезда под името 'ШАСНЕЛ'.

Родителите на Коко се венчават през 1883 г. и имат 6 деца – 3 момичета, сред които Коко и 3 момчета. Когато е само на 12 години Коко изживява първия си сблъсък с реалния живот – майка й умира от туберкулоза, а баща й скоро след това напуска дома им, под предлог, че трябва да си намери по-добра работа за да може да ги изхранва.
Останали без родители, децата са пратени в приют за сираци, намиращ се в католически манастир. Именно в манастира, Коко се научава да шие.
Ваканциите си младото момиче прекарва при роднини, които я научават на тънкости в шиенето които били отвъд уменията на монахините в манастира. На 18-годишна възраст Коко напуска манастира и започва работа в местна шивашка работилница.

                                    „Има богати хора, и хора, които имат пари.“

Петър Димков-лечителят

Народният лечител Петър Димков, известен и само с името ЛЕЧИТЕЛЯТ, завинаги ще остане в сърцата на хората, потърсили помощта му и намерили изцеление от неговата ръка.
Петър Димков е роден на 19 декември 1886 г. в София, в семейството на свещеника Иван Димков. Началното си образование получава в столичното училище "Денкоглу". През 1899 г. заминава в Петербург - Русия, където завършва военно училище. През 1909 г. е назначен като подпоручик в 25-и Драгомански полк в Цариброд. Участва във всички войни за обединението на България и е раняван 8 пъти.
Още тогава открива способностите си да лекува - спасява голяма част от поразените от холера войници.
В армията е до 1936 г., когато се уволнява с чин полковник.
От военния му период в историята на България ще останат много негови заслуги като това, че ръководи изграждането на Аспаруховия вал във Варна; построяването на Арката - портал на VІІІ Приморски полк във Варна; има основна заслуга за построяването на парка - мавзолей "Владислав Варненчек" във Варна; като командир на 21-ва пехотна дружина в Карлово през 1933 г. той спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване.
Имало е план за събарянето на къщата, за да се построи нова улица, който благдарение на Петър Димков не се осъществява. Където и да се е намирал в България по време на военната си служба, навсякъде Лечителят е оставял значима следа.
Следвайки традицията в своето семейство, Петър Димков посвещава по-голямата част от живота си на изучаване на билките, събиране на рецепти, тяхното осмисляне и доразвиване. Във фитотерапията той открива и прилага свои оригинални съчетания от билки. Лечителят формулира и популяризира принципи, извлечени от народната медицина:



1.Лекуването да става с естествени природни средства.

2.Лечението да се насочи към общо укрепване на организма чрез промяна на храненето и начина на живот.

3.Лечението да е индивидуално - според болестта и човека.

4.Да се въздейства не само на болния орган, но и на целия организъм.

5.Чрез внушение и самовнушение да се създаде увереност в болния за оздравяването му.

6.В духа на народната медицина, той не използва апарати и съоръжения, а въвежда и изследва действието на различни средства - компреси, лапи, бани, душове, фрикции, масажи, водолечебни процедури и др.



Петър Димков е един от първите проповедници на природосъобразния начин на живот. Духовното присъствие на ЛЕЧИТЕЛЯ е трайно.
Издадени са 4 негови книги: "Българска народна медицина" /издавана 5 пъти от 1926 г. до 1937 г., преиздавана още през 1977 г., 1991 г., 1993 г. и 2008 г. /; "Хигиена и лекуване на душата", "Молитвеник" и "Очна диагноза".
През целия си живот с успех и безвъзмездно е лекувал хората и не случайно е наречен ПЕТЪР ДИМКОВ-ЛЕЧИТЕЛЯТ.
(източник-http://petardimkov.com/)


Петър Димков-лечителят