Не пуша вече-последни инструкции и съвети

Тъй като не съм гуру, а просто споделям своите преживявания, след публикация 1    и публикация 2   предоставям на вниманието на всички, които се вълнуват от темата, последните ми писания по въпроса.
Умишлено разделих всичко, което исках да кажа, в три отделни статии, защото когато се поднася много информация наведнъж, знаете, много голяма част от нея убягва или остава в сянка, а всички тези неща е много важно да бъдат усвоени, разбрани и запомнени.
От там насетне сте вие, а аз мога само искрено да ви пожелая успех и да вярвам, че ще го имате.:)
Следващите инструкции или по-точно съвети са изключително повлияни от методиката на Алън Кар, една малка част са мои и ги споделям само, защото на мен лично ми помагаха много, дори на пръв поглед да ви звучат безумно.
Кои от тези съвети ще спазите оставям на вашата преценка и воля, аз просто се опитвам и искам да помогна колкото се може повече на всеки, който има нужда от помощ, за да се освободи от никотиновата зависимост.
Написах тези 3 публикации най-вече поради молба на читателка, но и защото, когато аз бях в положението, в което се чувствах объркана и не знаех какво ме чака, имах голяма нужда да чета именно подобни материали от хора, които са преживели целия процес по спирането на цигарите.
И най-вече да е написано на човешки, достъпен, а не високопарен и сухарски език, имах нужда някой да ми обясни всичко без да ме гледа отвисоко, защото аз все още съм зависима от цигарите и без да ме сочи с пръст и да ме кара да се чувствам втора категория човек, само защото пуша.
Пушачът не е втора категория човек- казвам това убедено, а и най-вече като някой, който е живял не малко години в тоя ад, аз мисля, че пушачът е човек, който поради една или друга причина е попаднал в капана на никотиновата зависимост и има нужда от приятелска ръка и от малко вдъхване на кураж, за да се спаси.
Дори и не винаги да го осъзнава.
Аз, обаче го осъзнавах, потърсих помощ и получих тази протегната ръка от книгата на Алън Кар и тъй като безкрайно вярвам в силата на "Предай нататък" пожелах да предам доброто и на някой друг.


Тези 3 публикации са единствено и само за хората, които искат да спрат да пушат и имат нужда от съвети, от подкрепа и опора.
Това не е непожелано добро и е насочено само към хората, които желаят да го получат. Всеки прави сам своя избор, независимо какъв е той и сам носи последствията от него.
Никой смъртен не може да съди когото и да било друг за избора му.


Никога преди това не бях пожелавала истински и не се бях опитвала да спра цигарите, нямала съм временни откази от тях с последвал отново цигарен период, това е първия и последния път, в който го правя.
Последен, просто, защото аз вече съм непушач.
И защото вече дойде моят ден на Откровението.
Кураж и нека Силата бъде с вас!



Не пуша вече-последни инструкции и съвети

1.Никога повече не палете цигара!

Няма такова нещо като "Само една цигара и спирам пак".

Запалите ли дори и само една цигара, вие отново сте попаднали в коварния никотинов капан и отново сте пушач.

Хората, които казват : "Бях ги спрял, но пак ги започнах", всъщност никога не са спирали да бъдат пушачи.

Непушач е само този, който никога не е пушил през живота си или който след спиране на цигарите НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ ЗАПАЛВА ЦИГАРА.

Дори и само една!

Няма такова нещо като "Само една цигара.".

Запалите ли си дори и само една цигара, значи вие не сте бил непушач и вие все още сте жертва на никотиновия капан.

Само една цигара- това е гарантиран провал!

Не пуша вече-първата седмица

Първите дни, след като се откажете от цигарите, са най-трудните.
И като казвам най-трудните, не си представяйте, че ще се чувствате сякаш сте вързан и разпънат между 4 коня, които с нагорещен остен са сръчкани да хукнат в 4 различни посоки.
Нищо подобно.
Просто има минути, в които ви обхваща едно нервно напрежение, което обаче можете изцяло да поставите под собствения си контрол и да се владеете.
Малко по-късно ще публикувам основните правила и инструкции, повлияни изцяло от съветите на Алън Кар,  които ще ви гарантират успех.
Да се върнем към първите дни.
Ще ви ги опиша такива, каквито ги преживях аз лично.
Но преди това какво точно стана на 3 ден, след като прочетох книгата "Не пуша вече" на Алън Кар.
Както ви разказах в предната публикация, прочетох книгата и я прибрах да си почива от мен.
Минаха 2 дни, в които ме подхвана нормалния ми ритъм на живот, разбира се, с участието на моите смрадливи приятелки цигарите.
На третия ден, обаче се случи нещо странно (хич не беше странно, нищо не е случайно).
Бях с една приятелка, пиехме кафе и като първи европейки лапнали по една цигара въодушевено разговаряхме.
Тогава покрай нас мина един възрастен около 70 годишен човек, който се спря и със строг тон ни каза:
"Не ви ли е срам, бе момичета, млади, хубави жени, а сте лапнали тия грозни цигари и около вас не се стои от дим?
Вие знаете ли как изглежда сушена смокиня?
Е, много скоро ще изглеждате точно така, ако продължите да пушите."
Направо ми приседна...
Не, защото човека ни се беше скарал, а защото знаех, че е прав.
В този момент пред мен започнаха да жонглират в главата ми всички неща, които и Алън Кар ми беше казал в книгата си и се почувствах като най-голямата глупачка и слабохарактерна нещастница на света.
Благодарих на човека за думите, той дори се учуди на позитивната ми реакция, но нямаше откъде да знае, че именно неговите думи ще изиграят решаваща роля по пътя към свободата ми.
Но нещата не свършват до там.



Не пуша вече-първата седмица

Не пуша вече-Лесният начин

След 20 годишно робство на цигарите (да, робство, защото подобна зависимост си е абсолютно робство), най-после искам да извикам силно: "Свободна съм!".
Все още се страхувам да изричам силни думи, да се заричам въодушевено в каквото и да е или да изпадам в патос, поради този личен успех, защото не пуша едва от 1 месец.
Не това- да огласиш гръмогласно света със самохвални възклицания за някакво свое постижение, е най-важното, а какво си осъзнал самия ти- именно насаме със себе си, вътре дълбоко в душата си, там, където няма нужда да театралничиш или да се правиш на някой друг, а да бъдеш откровен до болка.
Реших, обаче, да направя нещо като мини дневник, посветен на раздялата ми с цигарите, защото се  надявам, че ще бъде интересно и най-вече полезно за всички, които се опитват да се преборят с този порок и с тази отвратителна зависимост.
Ще бъде интересно и за самата мен, когато след време прочитам какви терзания съм имала в дадения момент на прехода от робството към свободата.
Всъщност, колкото и странно да прозвучи на мнозина от вас, които са в графата "пушачи", но да се откажеш от цигарите е едно най-лесните неща на света.
Не ви лъжа, нито се опитвам да се направя на интересна.
Целият проблем, цялата суетня, вайкане и вдигане на рамене от безпомощност е един много добре отглеждан плод на една голяма манипулация, на която всеки пушач става жертва.
Тотално промиване на мозъци, създаването на илюзорния образ на "готиния и печения тип", който небрежно пали цигара, а смотаняка,  разбира се, кашля, ако опита от нея, странни анти цигарени кампании, които с вида си и концепциите си по-скоро надъхват пушача да пуши напук, а не го мотивират да спре, и още и още фактори обуславят цялата безумна ситуация, при която пушача изпада в пълно объркване и предпочита да се скрие зад облак от цигарен дим.
Всички пушачи са чували за мъчителната никотинова абстиненция,  за треперещи ръце, за изпадане в паника и нервност, всеки знае поне една зловеща история за ужасното напълняване и мъчителните часове на еди кой си познат или приятел, който е спрял цигарите.
И всичко това звучи толкова прекрасно като оправдание за горкия пушач, че той дори не се и опитва да се спаси от миризливия кошмар, в който сам избира да продължава да живее.
А целият страшен сценарий, нарочен за оправдание, за да не се бори, всъщност изобщо не съществува.
Той съществува само в главата на този, който е избрал неправилния начин да се спаси, присъства само в дните на този, който не е мотивиран по правилния начин да върне свободата си.
А правилният начин е този, който няма да му донесе мъчителни часове, а облекчение и прераждане на духа му, той дори не е битка, а една единствена крачка, която не му коства никакви усилия, саможертва и лишения.
Защо трябва да избираме неправилния и мъчителния начин, при наличието на Лесният начин?
Признавам си, аз не вярвах дълбоко в него в началото, не вярвах напълно дори и когато го прочетох и научих за него от начало до края.
Но той проработи, проработи без дори и да осъзная как стана всичко.
Именно, защото е Лесният начин и не коства никакви усилия и драматични  терзания.




Не пуша вече-Лесният начин