Ако се вгледате в правилната точка ще накарате котката да се върти в обратната посока.
С малко упражнения дори може да накарате котката да се върти в посоката, в която вие пожелаете.
четвъртък, 26 април 2012 г.
Темпераментът обуславя начина на живот
Още в древна Гърция е доказано, че по интензивност и степен на психичните си реакции хората се разделят на четири основни типа, които впоследствие са наречени типове на темперамента. Преди 2500 години знаменитият древногръцки лекар Хипократ дава първото обяснение на различните реакции при раздразнение у различните хора. Той разделя хората на четири разновидности: сангвиник, холерик, меланхолик и флегматик. А основоположник на съвременната теория за темперамента става руският физиолог Павлов, който създава учението за висшата нервна дейност на човека
Павлов дава ново обяснение на четирите вида темперамент, открити от Хипократ:
• Сангвиник - силен, уравновесен, подвижен тип висша нервна дейност.
• Холерик - силен, неуравновесен, подвижен тип висша нервна дейност.
• Флегматик - силен, уравновесен, инертен тип висша нервна дейност.
• Меланхолик - слаб, неуравновесен, инертен тип висша нервна дейност.
Навремето се е смятало, че меланхоликът и отчасти флегматикът отстъпват на другите два типа темперамент по своите възможности. Но сега повечето психолози се придържат към мнението, че няма “лош” темперамент, а всеки тип има своите уязвими места и своите преимущества. Но в живота рядко се срещат чисти холерици, сангвиници, флегматици или меланхолици. Повечето хора спадат към смесен тип, с преобладаване на един от тях - например холеросангвиник, сангвино-флегматик или флегмато-меланхолик.
Описания на четирите типа темперамент могат да се открият в най-различни източници. Но ние ще ви предложим само три: “Салерански кодекс за здраве” - това е медицински труд, създаден още през 1480 г. от учения- медик Арнолд и издаван и до ден днешен. Друг интересен източник са записките на Антон Павлович Чехов, който е писател с медицинско образование и вописанието е съчетал своите наблюдения с прекрасното си чувство за хумор. И, разбира се, третият и най-сериозен източник - това е съвременната научна медицина.
сряда, 25 април 2012 г.
Цветът на очите
Какъв цвят очи имаш, често разкрива някои от основните черти на характера ти.
Черни очи
Това са много чувствителни и страстни хора. Понякога са твърде избухливи и стигат до крайности дори с хора, които имат добросърдечни намерения спрямо тях. Те приемат любовта и секса като неизменно единство, но са ревниви. Често са мнителни и твърде настойчиви в желанията си. Предпочитат да работят сами. Чернооките хора са много страстни и чувствителни натури. В любовта са открити и всеотдайни, по-трудното е да бъде спечелено доверието им. Преди да се обвържат с някого, наблюдават и преценяват дълго.
Добре се погаждат с почти всички, но все пак най-подходящите партньори са всички светлооки хора.
вторник, 24 април 2012 г.
Китайски зодиак - част 1
Плъх
Родените през 1912, 1924, 1936, 1948, 1960, 1972, 1984, 1996, 2008, 2020 са Плъх
Хората родени под този знак са много живи, дейни и интелигентни, бързо улавящи потенциала във всяка една ситуация и достатъчно умели, за да приложат идеите си на практика. В ситуации изискващи бърза реакция реагират умело докато останалите се суетят какво да направят и така печелят безспорно предимство домогват до по-широки възможности. Те могат да бъдат волеви и амбициозни, но не е излишно да се предпазват да не налагат насила своите идеи на околните, и напротив премерените ходове и доза дипломация могат да ги предпазят от подкопаване на отношенията и дистанциране от приятелите и колегите им.
В желание да видят своите проекти в ход и развиващи се те изглеждат устремени, самодоволни и фокусирани, но винаги вярващи в това което правят, влагайки е него цялото си сърце. Те са всеотдайни и с желание да доведат започнатото докрай, а завидните организационни качества превръщат човек пресечна точка на много лични интереси, както и балансьор и посредник в отношенията между другите. Вие сте прецизни и с усет за детайла и държите да бъдете наясно с всички налични възможности, свеждайки до минимум появата на неочаквани трудности. Вие сте коректни в отношенията и сделките си и очаквате същото от другата страна и може да бъдете дълбоко наскърбени, ако усетите, че ви мамят или накърняват по някакъв начин доверието ви. Много често си поставяте твърде високи цели, както в отношенията, така и в кариерата и трудно получавате удовлетворения, но с годините ще гледате все по-реалистично и ще бъдете все по-толерантни.
Вие сте открити и щедри когато сте в компания и сте желани на всяко парти и събиране. Вие сте премерени и избягвате неудобните теми в разговорите, улавяте хумора в ситуациите и сте щедри на комплименти и внимание. Ако обаче попаднете в среда, където не се чувствате приети, проявявате своята по-критична и дребната страна на характера. За вас е от изключителна важност да се чувствате сигурни и реагирате с безпокойство, когато позицията ви е разклатена. Вие имате нужда от външно удобрение, разбиране и изслушване, но другите се стремят да ви помагат без да ви укоряват или да ви изпращат “в ъгъла”, тъй като вие пазите ревниво своята лична територия и не позволявате набези в нея.
Известни личности под знака на Плъха: Шарл Азнавур, Марлон Брандо, Крис де Бърг, Джордж Буш, Джими Картър, Морис Шевалие, Барбара Диксън, Кларк Гейбъл, Ал Гор, Мата Хари, Вацлав Хавел, Денис Хупър, Джеръми Айрънс, Жан-Мишел Жар, Крис Кристофърсън, сър Андрю Лойд Уебър, Ричард Никсън, Шон Пен, Кралицата Майка, Ванеса Редгрейв, Уйлям Шекспир, Томи Стийл, Спенсър Трейси, Дюкът на Йорк.
Модна битка - част 1
= 1 =
Риана, Парис Хилтън, Джулия Ройтфилд и Деми Ловато, които носят горещата рокля-корсет на Alexander Wang. Споделете в коментарите коя ви харесва повече?
= 2 =
Шакира и Пинк в рокли на Balmain. Споделете в коментарите коя ви харесва повече?
= 3 =
Ева Лонгориа и Ким Кардашиян бяха засечени на червеният килим с една и съща синя рокля. Споделете в коментарите коя ви харесва повече?
= 2 =
Шакира и Пинк в рокли на Balmain. Споделете в коментарите коя ви харесва повече?
= 3 =
Ева Лонгориа и Ким Кардашиян бяха засечени на червеният килим с една и съща синя рокля. Споделете в коментарите коя ви харесва повече?
= 4 =
Една рокля, различен цвят и дължина. Катрин Хейгъл или Селена Гомез? Споделете в коментарите коя ви харесва повече?
= 5 =
Алекса Чънг и Блейк Лайвли по време на модно шоу на Шанел. Споделете в коментарите коя ви харесва повече?Какво е модата?
И така „Какво е модата?”, и засяга ли всеки от нас?
Търсейки отговора на този въпрос, си припомням отново сцената от филма „Дяволът носи Прада”, в която Миранда Пристли (актрисата Мерил Стрийп), доловила сподавеното хихикане на асистентката си Андреа (Анн Хатауей), и изнася кратка поучителна беседа за мълчаливото съучастие на Андреа в модата, носейки небрежняшкия си пуловер в цвят небесно синьо (cerulean blue), цвят, използван от дизайнера Оскар де ла Рента, а преди него определен от Pantone за цвят на милениума. Както Андреа, така и ние, независимо дали си купуваме винтидж дреха от магазин за пестеливите, или харчим 500 лева за марков пуловер, участваме в играта на модата. Модата отразява нашето общество и култура, тя олицетворява навлизането на иновациите в нашия живот, рефлектира в това, как хората се самоопределят, как искат да изглеждат в очите на другите. Модата учи модерния човек на това, как една личност може да бъде хомогенна част от обществото, без да загуби собствената си индивидуалност, или на това, как той едновременно може да се съобрази с неговия собствен вкус и да очаква и другите, които също имат собствен вкус, да споделят проявения вкус. Едно от погрешните схващания е, че модата обхваща само облеклото и аксесоарите за него. Всъщност модните процеси засягат всички видове културни феномени, включвайки и други продукти като музика и шоу индустрия, компютърни игри, обзавеждане и архитектура, автомобили, тя включва дори и бизнеса. Днес ние често говорим за модел на бизнеса и за тази негова организация, която е в крак с тенденциите и изискванията на времето. Практически почти няма поле на дейност, в която да не говорим за модата. Модата е индустрия, наела милиони хора по света, която се докосва до всички потребители в нашето общество.
Търсачът
Това е историята на един човек, когото бих определил като търсач.
Търсачът е някой, който търси, не е непременно човек, който намира.
Не е и някой, който непременно знае какво търси.
Просто е човек, чийто живот представлява търсене.
Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил.
След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината.
Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя.
Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички страни.
Бронзова портичка го приканвала да влезе.
Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място.
Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно разпръснати между дърветата.
Позволил погледът му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай. Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните: Абдул Тарег, живял 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни
Малко се разстроил, като видял, че камъкът не бил просто камък, бил надгробна плоча.
Натъжил се при мисълта, че там било погребано толкова малко дете.
Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис.
Приближил се и прочел: Ямир Калиб, живял 5 години, 8 месеца и 3 седмици
Търсачът се почувствал ужасно разстроен.
Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча.
Една по една, започнал да чете плочите.
Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота на покойника. Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавала единайсет години...
Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал.
Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил.
Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.
- Не, не плача за близък - казал търсачът- какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви дeца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?
Старецът се усмихнал и казал:
- Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнайсет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си. И всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея: в ляво - това, което го е зарадвало, в дясно - колко време е продължила радостта. Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмица? Две? Три седмици и половина?
След това вълнението на първата целувка - колко е продължило? Минута и половина, колкото целувката? Два дни? Седмица? Бременността и раждането на първото дете?
А женитбите на приятелите? А най-мечтаното пътуване? А срещата с брата, който си идва от далечна страна? Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни? Така в тетрадката записваме всеки момент на радост... Всеки момент.
Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката му и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му.
Защото това според нас е единственото и истинско живяно време...
Из "Приказки за размисъл"- Хорхе Букай
Търсачът е някой, който търси, не е непременно човек, който намира.
Не е и някой, който непременно знае какво търси.
Просто е човек, чийто живот представлява търсене.
Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил.
След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината.
Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя.
Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички страни.
Бронзова портичка го приканвала да влезе.
Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място.
Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно разпръснати между дърветата.
Позволил погледът му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай. Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните: Абдул Тарег, живял 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни
Малко се разстроил, като видял, че камъкът не бил просто камък, бил надгробна плоча.
Натъжил се при мисълта, че там било погребано толкова малко дете.
Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис.
Приближил се и прочел: Ямир Калиб, живял 5 години, 8 месеца и 3 седмици
Търсачът се почувствал ужасно разстроен.
Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча.
Една по една, започнал да чете плочите.
Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота на покойника. Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавала единайсет години...
Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал.
Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил.
Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.
- Не, не плача за близък - казал търсачът- какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви дeца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?
Старецът се усмихнал и казал:
- Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнайсет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си. И всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея: в ляво - това, което го е зарадвало, в дясно - колко време е продължила радостта. Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмица? Две? Три седмици и половина?
След това вълнението на първата целувка - колко е продължило? Минута и половина, колкото целувката? Два дни? Седмица? Бременността и раждането на първото дете?
А женитбите на приятелите? А най-мечтаното пътуване? А срещата с брата, който си идва от далечна страна? Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни? Така в тетрадката записваме всеки момент на радост... Всеки момент.
Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката му и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му.
Защото това според нас е единственото и истинско живяно време...
Из "Приказки за размисъл"- Хорхе Букай
Абонамент за:
Публикации (Atom)







