Страници

понеделник, 23 април 2012 г.

Не пуша вече-Лесният начин

След 20 годишно робство на цигарите (да, робство, защото подобна зависимост си е абсолютно робство), най-после искам да извикам силно: "Свободна съм!".
Все още се страхувам да изричам силни думи, да се заричам въодушевено в каквото и да е или да изпадам в патос, поради този личен успех, защото не пуша едва от 1 месец.
Не това- да огласиш гръмогласно света със самохвални възклицания за някакво свое постижение, е най-важното, а какво си осъзнал самия ти- именно насаме със себе си, вътре дълбоко в душата си, там, където няма нужда да театралничиш или да се правиш на някой друг, а да бъдеш откровен до болка.
Реших, обаче, да направя нещо като мини дневник, посветен на раздялата ми с цигарите, защото се  надявам, че ще бъде интересно и най-вече полезно за всички, които се опитват да се преборят с този порок и с тази отвратителна зависимост.
Ще бъде интересно и за самата мен, когато след време прочитам какви терзания съм имала в дадения момент на прехода от робството към свободата.
Всъщност, колкото и странно да прозвучи на мнозина от вас, които са в графата "пушачи", но да се откажеш от цигарите е едно най-лесните неща на света.
Не ви лъжа, нито се опитвам да се направя на интересна.
Целият проблем, цялата суетня, вайкане и вдигане на рамене от безпомощност е един много добре отглеждан плод на една голяма манипулация, на която всеки пушач става жертва.
Тотално промиване на мозъци, създаването на илюзорния образ на "готиния и печения тип", който небрежно пали цигара, а смотаняка,  разбира се, кашля, ако опита от нея, странни анти цигарени кампании, които с вида си и концепциите си по-скоро надъхват пушача да пуши напук, а не го мотивират да спре, и още и още фактори обуславят цялата безумна ситуация, при която пушача изпада в пълно объркване и предпочита да се скрие зад облак от цигарен дим.
Всички пушачи са чували за мъчителната никотинова абстиненция,  за треперещи ръце, за изпадане в паника и нервност, всеки знае поне една зловеща история за ужасното напълняване и мъчителните часове на еди кой си познат или приятел, който е спрял цигарите.
И всичко това звучи толкова прекрасно като оправдание за горкия пушач, че той дори не се и опитва да се спаси от миризливия кошмар, в който сам избира да продължава да живее.
А целият страшен сценарий, нарочен за оправдание, за да не се бори, всъщност изобщо не съществува.
Той съществува само в главата на този, който е избрал неправилния начин да се спаси, присъства само в дните на този, който не е мотивиран по правилния начин да върне свободата си.
А правилният начин е този, който няма да му донесе мъчителни часове, а облекчение и прераждане на духа му, той дори не е битка, а една единствена крачка, която не му коства никакви усилия, саможертва и лишения.
Защо трябва да избираме неправилния и мъчителния начин, при наличието на Лесният начин?
Признавам си, аз не вярвах дълбоко в него в началото, не вярвах напълно дори и когато го прочетох и научих за него от начало до края.
Но той проработи, проработи без дори и да осъзная как стана всичко.
Именно, защото е Лесният начин и не коства никакви усилия и драматични  терзания.




Не пуша вече-Лесният начин






Винаги съм се отвращавала от задимени помещения, но това не ми пречеше да живея зависима от цигарите в продължение на 20 години.
Всяка сутрин първата ми мисъл беше за безценната първа цигара и кафето, винаги съм знаела, че без тях денят ми ще бъде абсолютно неуспешен и че ще съм сънена и без тонус през целия ден.
След хранене това да запаля цигара беше по-голямо удоволствие и от самото хранене, ах, свещена простота!
Всичко това толкова много ми харесваше, че нито за миг не се замислях какво причинявам на себе си и на станалите с всяко дръпване от безценните ми цигари.
Пушех ли пушех и това беше за мен най-нормалното и естествено нещо.
Само че понякога, сваляйки розовите очила, след по-дълъг работен ден и повече изпушени цигари усещах, че никотиновия призрак броди в тялото ми и ме убива малко по малко.
И разбирах, и съзнавах и си повтарях, че това трябва да спре все някой ден... някой ден...
Винаги съм се възхищавала на непушачите и не съм си премълчавала и не съм спестявала похвалите си към такива хора.
За мен те винаги са били по-силни личности от пушачите и винаги ще са такива.
Мечтаех да бъда една от тях, често се мразех след всяка изпразнена кутия цигари, след всяко излизане от кафене, от което си тръгвах с ужасната смрад, която се натрупва там от всички нас, които пушехме.
Но зависимостта ми беше по-силна от омразата, която изпитвах към мен и слабостта ми...
И всичкото омерзение свършваше в момента, в който си запалех една цигара да се успокоя.

Каква заблуда.

Само че...

Нищо не е случайно...

Един ден в Интернет НЕслучайно попаднах на материал за една книга.





Не се впечатлих особено много- виждали сме какви ли не гръмки реклами, стотици самозвани лечители и новатори са се провиквали с пълен глас пред света за безценните си и единствени методи, но реших от любопитство да си я купя.
Дори не знаех дали ще започна да я чета, но си я купих, ей така, просто да покрия с някакво оправдание гузната си съвест.
Минаха няколко дни, докато реша да я отворя.
Сякаш бях започнала да се страхувам, че тя наистина ще ме откаже от цигарите и ще ми вземе нещо, което много обичам.
Но се престраших.
Започнах да я чета и признавам си, умишлено четях по няколко страници, защото не исках да стигам до края й.
Към края й се почувствах по-спокойна, защото продължавам да пуша и знаех, че съм победител, защото не съм се дала на някаква си там книга да ми бърка в мозъка.
Но! През цялото време четях всичко много внимателно, не претупвах нито ред, вниквах във всяка дума на автора й, защото за мен това беше честна битка с мен самата и исках да има честно избран победител.
Най-после я прочетох и облекчено затворих задната корица.
Изпуших една цигара, макар че някак не ми се услади чак толкова.
Следващият ден от живота ми продължи както всеки друг ден- с първото кафе, с първата цигара, после бягане по задачи, пак цигара в паузите.
И така още 2 дни- всичко със стария си ритъм и пулсация.
Докато не дойде Денят.
Денят на Откровението.
Но за това ще ви разкажа следващия път.
Сега ви оставям насаме с книгата "Не пуша вече!" на Алън Кар.
Който реши да я прочете, може да я намери във всяка голяма книжарница в своя град, както и в книжарниците в Интернет.
Поклон пред паметта на големия човек, спасил толкова много хора! И мен.


Няма коментари:

Публикуване на коментар